Още в античността хората са гледали към

звездите, търсейки по-висш смисъл за своето

съществуване. Предците ни са наблюдавали

звездното небе от определени за тази цел кули,

като древните астролози и жреци грижливо

описвали и структурирали в календари всяко

небесно събитие, тъй като вярвали, че то носи

своето дълбоко послание и рефлектира върху

живота на хората, и то до най-дребния детайл.

Тези звездни календари представлявали

координатни системи, върху които те

проектирали небесните тела, пряко свързани с

божествата на различните цивилизации. Това

знание се преплитало между вярванията на

на вселенската мъдрост, преодолявайки

господството на планетите.

Астрологията е една от най-древните

познати ни науки, описваща връзката на човека

с небесните тела и необятния Космос, като се

казва, че заедно с алхимията са ни дадени

свише. Името й буквално означава знание,

наука (logos) за звездите (astron). Въпреки че в

днешно време се различава от астрономията, в

миналото те са били единно и неделимо цяло.

Разделителната граница между тях поставя

Йохан Кеплер през 16 век, като астрологията се

съсредоточава главно върху вътрешните

процеси и психичните влияния, които

небесната цикличност провокира в хората, а

астрономията – върху външните явления и

анатомията на космическите тела, но все пак те

остават свързани, тъй като планетарните и

звездни тела, които виждаме, са израз на

невидимите организиращи космически

принципи, въздействащи върху целия земен

живот.

Те са част от Вселенския Ритъм, в който

всичко е подчинено на хармонични

повторения, изразени чрез числата –

божествените еманации, дирижиращи танца

на небесните сфери. Всяко същество е резултат

от преплитането на космическите енергии в

момента на неговото раждане, като те могат да

се променят през целия му живот. Човек носи

модела на наталната си карта в природата си,

като в нея са скрити потенциали, които ще се

развият в живота му чрез прогресията.

Преди да се инкарнира, душата подбира условията на

средата си според нивото, до което е стигнала,

за да продължава да развива качествата си в

материалните светове. Тя избира родителите

си и мястото, където ще се роди, което

предначертава предсказуемост в ранните

години от живота й на Земята. Тези избори на

душата са запечатани в натала – небесния й акт

за раждане, където точно определените

положения на планетите, домовете и знаците,

в които попадат, както и аспектите, които

сключват помежду си от точно определено

местоположение на Земята, създават

подходящите условия за развитието на душата

през въплъщението.

В наталния ни хороскоп всяка планета въздейства

чрез своята специфична енергия, към която ние

откликваме, както по позитивен, така и по

негативен начин. Тяхната позиция показва

различни компоненти от нашата личност,

които ни водят към развитие или пък ни

спъват, а тяхното взаимодействие заформя

ключови портали, през които навлизат

определен род космически енергии в живота

ни, оказващи ни значително влияние.

Астрологията разкрива дълбочинни нива и

знания относно закономерностите в Макро- и

микрокосмоса и зад символичния й,

космогоничен език се крият множество

пластове потенциална мъдрост за духовните

измерения и опитности. Разкривайки многозначността на

небесното ръководство, човек започва да разкрива и своята

многопластовост и по-висше предназначение

в земно си съществувание.

С помощта на наталната карта се развързват нашите

кармични възли, привързаности, зависимости

и ограничаващи модели на съществуване,

образували се в резултат от множеството

превъплъщения. Истинската цел на

астрологията винаги е била да предложи едно

ръководство, чрез което да се издигнем над

тях, като спомогне за нашата трансформация,

което е и главната цел на всяка религия,

духовно учение или езотерична дисциплина.