В херметичната астрология Слънцето и Луната заемат особено място. Те са двете Светила, чрез които се разкрива полярността на проявения живот, и представят два взаимно допълващи се принципа в човешкото същество.Слънчевият и лунният знак трябва да се разглеждат заедно, защото чрез тях се разкриват две страни на един и същ Аз. Едната се стреми към изява, съзнание и осъществяване, а другата възприема, отразява, съхранява и носи следите на преживяното.Слънцето представя Ян аспекта, Великата светлина, активното начало и центъра на съзнателното себеизразяване. То е свързано с индивидуалността, волята, творческия импулс и стремежа на човека да осъществи своята вътрешна природа във външния свят.Луната представя Ин аспекта, приемащото начало и вътрешното пространство, в което преживяванията се съхраняват и пречупват. Тя е свързана с подсъзнателното, паметта, инстинктивните реакции, миналото и начина, по който човек възприема света отвътре.В херметичния символизъм тези два принципа не са противоположности в смисъла на взаимно изключващи се сили. Те са полярности на едно цяло.Слънцето излъчва.Луната приема и отразява.Слънцето проявява.Луната възприема.Слънцето е първичната светлина.Луната е вторичната светлина.И както във Вселената проявлението възниква чрез взаимодействието на противоположни, но взаимно свързани принципи, така и човешката психика съдържа в себе си Солар и Лунар.Великата Светлина и нейното отражениеХерметичната традиция разглежда човека като микрокосмос, в който се отразяват законите на макрокосмоса. Това означава, че Слънцето и Луната не са само небесни тела, които наблюдаваме в наталната карта. Те са символи на два фундаментални принципа, чрез които животът се проявява.Слънцето е Великата светлина. То е центърът, източникът на жизнената сила и символът на Духа. Луната е подчинената светлина. Тя не създава собствена светлина, а приема и отразява слънчевата. Затова в херметичната символика тя се свързва с Ума и с проявения свят, в който духовният принцип придобива форма и става възприемаем.Тук се намира един от основните принципи на херметичното мислене: това, което съществува в макрокосмоса, намира свое отражение в микрокосмоса. Човекът носи в себе си Слънцето и Луната. Той съдържа активното и приемащото начало, Духа и Ума, излъчването и отражението, съзнателния импулс и паметта на преживяното.Когато тези принципи са в разрив, човек преживява вътрешна раздвоеност. Когато започнат да се съединяват, започва процесът на вътрешно обединение. Тук астрологичната символика се среща с алхимията.Печатът на СлънцетоВ микрокосмоса Слънцето представя индивидуалния център на човека. То показва принципа, чрез който човек осъзнава себе си, проявява волята си и насочва творческата си сила. Знакът, в който се намира Слънцето, описва качеството, чрез което този център търси изява. Домът показва областта от живота, в която тази сила се стреми към проявление.Слънчевият знак не е целият човек. Той представя неговия соларен принцип. Това е онази част от съществото, която казва: „Аз съм“.Тя се стреми към индивидуализация, себеизразяване и осъществяване на собствената воля. Затова Слънцето се свързва с идентичността, жизнеността, творчеството и способността на човека да заеме своето място в света.В херметичен смисъл Слънцето е повече от символ на егото. То насочва към Духа като вътрешен център, около който се организира индивидуалното съществуване. Слънчевият принцип е огънят, който поддържа процеса на ставане.Огледалото на ЛунатаАко Слънцето показва центъра, от който човек излъчва себе си, Луната показва вътрешното пространство, в което светът се отпечатва. Лунният знак представя подсъзнателния пласт на личността, емоционалната памет, инстинктивните реакции и вътрешните модели, чрез които човек възприема действителността.Луната носи миналото. Тя съхранява впечатленията, преживяванията и образите, натрупани по пътя на индивидуалността. Затова нейният знак показва как човек реагира спонтанно, преди съзнателната воля да се намеси.Лунният знак насочва към онзи вътрешен пласт, в който човек често се връща към познатото, към онова, което му дава чувство за сигурност, и към моделите, които са били формирани в ранните години.В традиционната астрология Луната заема изключително важно място и в определени школи нейното положение се разглежда наред със Слънцето като един от основните показатели за природата на човека. От херметична гледна точка Луната представя паметта на материята. Тя е принципът, който приема отпечатъка.Духът и ОгледалотоСлънцето в херметичната символика представя Духа, а Луната представя Ума, чрез който проявеният свят се възприема. Слънцето е източникът на светлината. Луната е огледалото. Тази символика се простира от макрокосмоса към микрокосмоса.Слънцето като небесно тяло излъчва светлина и топлина, а Луната я приема и отразява към Земята. По същия начин духовният принцип се стреми към проявление чрез ума и психиката.В херметичното виждане Слънцето може да се разглежда като отражение на Великото Централно Слънце, символ на Божествения Дух и първоизточника на проявената светлина. Луната, от своя страна, представя принципа на отражението.Така се оформя една от дълбоките полярности в символичната астрология:Духът и Умът.Светлината и отражението.Източникът и огледалото.Съзнанието и възприятието.Активното и приемащото начало.Двата потока на СветлинатаВ традициите, които разглеждат Слънцето и Луната като полярни начала, Солар се свързва с активния, излъчващ и съзнателен принцип, докато Лунар се свързва с приемащия, възприемащ и инстинктивен принцип.Тези принципи често се свързват съответно с Мъжкото и Женското начало. Това не означава, че Солар принадлежи единствено на мъжа, а Лунар единствено на жената. Всеки човек съдържа и двата принципа.В традиционния символен език мъжкото начало се свързва със Слънцето, а женското с Луната, но това е принципна, а не биологична класификация. Един човек може да проявява силно соларно съзнание независимо от пола си, докато друг може да бъде силно лунарен.При някои хора двата принципа са сравнително балансирани. При други съществува значителна диспропорция между тях. Именно тази диспропорция може да даде по-ясно изразен Соларен или Лунарен тип съзнание.При определянето му не се гледа единствено положението на Слънцето и Луната. В херметичната астрология трябва да се вземе предвид цялата конфигурация на наталната карта, както и нивото на съзнание и вътрешно развитие на човека.Пътят на Соларната СветлинаСоларният принцип се свързва с познанието чрез съзнателната воля, рационалното мислене, аргументацията, дедукцията и линейното движение на ума. Но Слънцето не е само рационалност. То е духовната искра. То е Отецът, принципът на непроявеното, който носи импулса към проявление.Глифът на Слънцето е кръг с точка в центъра. Кръгът представя вечността, а точката представя центъра. В този символ се съдържа идеята за вечния живот, който няма начало и край. Окръжността се затваря сама в себе си, докато точката остава неподвижният център, около който се разгръща движението.Така Слънцето се превръща в символ на центъра на човешкото същество.То е жизненият огън.То е волята за съществуване.То е творческият импулс.То е светлината, която се излъчва.Човекът със силно соларно съзнание търси себеизразяване, съзидание и осъществяване. Неговият път преминава през изграждането на вътрешен център, от който да действа, вместо постоянно да се определя чрез отраженията на външния свят.Тайнството на Лунното ОгледалоЛунарният принцип се свързва с интуитивното, чувствителното и образното възприятие. Той принадлежи на нелинейния вътрешен свят, в който знанието често идва чрез усещане, символ, образ, сън или непосредствено впечатление.Луната е принципът на себерефлексията. Тя е Светият Дух в неговия символен аспект на проявеното и възприемащото начало. Глифът на Луната е полумесец. Той представя част от кръга, душата, която вече е влязла в света на проявлението и преживява Духа чрез полярността.Луната е свързана с емоциите, паметта, интуицията и подсъзнанието. Тя отразява слънчевата светлина към Земята и в символния език на астрологията се свързва с процесите на приемане, адаптация и поддържане на живота.Тя не създава светлина сама по себе си. Нейната сила е в способността да приема и да отразява. Именно затова Луната е толкова тясно свързана с човешката психика.Двата канала на небесната силаХерметичният принцип „Каквото горе, такова и долу“ намира свой паралел в йогийската традиция чрез символиката на Ида и Пингала.Ида се разглежда като лунен канал, свързан с лявата страна и приемащия принцип. Пингала се разглежда като слънчев канал, свързан с дясната страна и активния принцип.В този символен модел Ида и Пингала представят две противоположни течения, чието взаимодействие участва в изграждането на психофизическото равновесие.Тук отново се появява същият архетип:Слънце и Луна.Ян и Ин.Активност и приемане.Излъчване и отражение.Тяхното предназначение не е да останат разделени. Те трябва да бъдат приведени в съзвучие.Coniunctio: Свещеното съединение на СветилатаАлхимиците отдавна използват Слънцето и Луната като символи на две противоположни сили, които трябва да бъдат съединени.Sol и Luna.Крал и Царица.Огън и вода.Мъжко и женско начало.Дух и материя.В алхимичния процес разделянето на противоположностите е необходимо, за да бъдат разпознати техните качества. Но разделянето не е крайната цел.Крайната цел е Coniunctio. Свещеното съединение.Това е моментът, в който противоположностите престават да се борят и започват да образуват ново цяло.Същият принцип се открива и в човешката психика. Слънчевото съзнание трябва да придобие способност да възприема. Лунното съзнание трябва да придобие способност да отразява светлината, без да губи своята природа.Слънцето трябва да бъде център. Луната трябва да бъде огледало.Когато огледалото заеме мястото на Слънцето, човек започва да живее според отраженията. Когато Слънцето напълно отхвърли Луната, човек губи връзката си със своя вътрешен свят.Алхимичният път търси съединението. Не заличаването на едното начало от другото, а правилното им подреждане. Когато Слънцето заеме своето място В херметичната перспектива целта не е човек да избере между Слънцето и Луната.Целта е да възстанови правилното отношение между тях. Слънчевият принцип да бъде центърът, който дава посока.Лунният принцип да бъде способността да възприема, отразява и дава форма на тази посока.Тогава волята не действа сляпо, а се съобразява с вътрешното знание. Интуицията не остава без посока, а получава център.Умът не се превръща в господар на Духа, а служи на неговото проявление.Тъкмо това представлява алхимичното Magnum Opus на човешкото същество: постепенното възстановяване на единството чрез съединението на противоположностите.Завръщането към Единната СветлинаСпоред херметичното учение човешкото същество е отражение на космическия порядък. То носи в себе си същите принципи, които действат в макрокосмоса.Поради това разделението между Слънцето и Луната не е окончателно състояние. То принадлежи на проявения свят, в който Единното се разкрива чрез двойственост.Душата, въплътена в света на полярностите, преживява себе си като разделена. Едната част е осветена и съзнателна. Другата остава в сянката на подсъзнателното, паметта и инстинкта.Пътят към цялостта започва, когато човек започне да осъзнава и двете.
В съвременната психология този процес се свързва с индивидуацията. В алхимичния език той се доближава до Coniunctio, до свещеното съединение на противоположностите.Наталната карта показва не само какъв е човекът, а и как тези два принципа взаимодействат в него. Слънцето показва центъра, към който съзнанието трябва да се приближава. Луната показва материята, която този център трябва да освети.Затова пътят към цялостната личност не преминава през отхвърлянето на Луната, а през нейното просветляване от Слънцето.Първичната светлина трябва да бъде водеща. Вторичната светлина трябва да я отразява.И когато Слънцето и Луната намерят своето правилно място един спрямо друг, човек започва да възстановява в себе си онова единство, от което произлиза всяка полярност.Това е алхимичният смисъл на съединението на Sol и Luna. Това е пътят от разделението към цялостта. 