Древните вярвали, че човекът е

микрокосмос в Макрокосмоса и е отражение

на принципите в него. Те изобразявали зодиака

като човешка фигура, известна като Homo

signorum, върху чието тяло са разположени

дванадесетте зодиакални знака, като всеки

знак представя силата, която сформира

определена част от човешката физиология и

отговаря за нея. Но освен това тези творящи

сили оформили и дванадесет светогледа,

характерни за всяка зодия, които движат

човечеството и чрез които то възприема света.

Така звездите го дарили с точно определена

визия, която била парченце от Божествената

Истина.

Тази Истина е както на Небето, така и на Земята.

Тя е точно пред очите на човешките същества… и

поради това те не я виждат.

Тя е толкова близо, че е в самата им сърцевина… и

затова те дори не я усещат.

Тя е във всеки и във всичко и за да я опознаят

напълно, те трябва да опознаят и целия Космос.

... И за да не се лута толкова много човекът, то

целият Космос бе поставен в самия него...

Зодиакът представлява координатна

система, обозначаваща видимия път на

Слънцето, гледано от перспективата на Земята.

Въпреки че нашата планета прави своята

обиколка около него за около 365 дни,

наблюдавано оттук, изглежда, че Слънцето

преминава през невидима небесна окръжност,

наречена еклиптика, проектирайки се през

различни небесни участъци, като за една

година се връща на първоначалното си

местоположение.

Казва се, че еклиптиката е

този пояс в пространството, където слънчевата

енергия е най-силна, и затова се заражда

животът на Земята, като думата „зодиак“

всъщност означава „кръгът на живите

същества“. Представата за зодиака е много

древна и се корени още в Месопотамия и

Египет, като характеристиките на

зодиакалните знаци и планетите са идентични

с божествата на тези ранни следатлантски

цивилизации. Египетските астролози

изчислявали и структурирали координатните

системи по такъв начин, че те да бъдат изцяло

ориентирани към реалното звездно небе.

В днешно време съществуват две основни

системи – тропическа, използвана главно от

западните астролози, и сидерална, по която се

водят тези на Изток и различните

разновидности между тях. Тропическият

зодиак, водещ началото си от египетския

астролог Птолемей, е ориентиран към

природните, климатични и биологични

промени, които настъпват през различните

годишни сезони за 12-месечния цикъл, при

който Земята прави своята обиколка около

Слънцето.

Сидералната система е базирана

изцяло на реалното положение на звездите,

тъй като тя отчита прецесията на

равноденствията. Тропическият зодиак е в

съответствие със сезоните, като всеки

зодиакален знак представлява определен

период от слънчевата година. Началната точка

на тропическия зодиак – пролетното

равноденствие, настъпва, когато Слънцето

пресече небесния екватор, отбелязвайки

сезона на пролетта в Северното полукълбо.

Следователно Овенът започва от тази точка,

последван от следващите знаци, съобразени с

променящите се сезони. Тропическият зодиак

реагира на аксиалния наклон36 на Земята,

отразявайки цикличните ритми на природата.

Като такъв, той силно резонира с темите за

растеж и обновление. За разлика от това,

сидералният зодиак поддържа референтна

точка, закотвена към конкретни съзвездия.

Вместо да бъде обвързана със сезонни

промени, сидералната астрология се фокусира

върху действителните позиции на звездите в

небето спрямо Земята. Тази система

подчертава фона на неподвижните звезди, за

които се смята, че оказват трайно влияние

върху индивидуалните съдби.

Сидералната

астрология предлага нюансирана гледна точка

върху космическите енергии, подчертавайки

трайните качества, свързани с всяка накшатра

– звездна констелация, която в индийската

астрология служи за разделяне на небето по

пътя на Луната и отразяваща специфични

енергии и влияния. Въпреки че тропическият и

сидералният зодиак се различават в своите

фундаментални принципи, и двете системи

предлагат ценна информация за

астрологичните интерпретации.

Тропическият

зодиак превъзхожда в улавянето на

динамичното взаимодействие между

небесните цикли и земните явления,

отразявайки непрекъснато променящия се

характер на житейските преживявания.

Неговият акцент върху сезонната символика

резонира със западните астрологични

традиции, осигурявайки рамка за разбирането

на психологическата динамика и личностно

развитие на индивида.

От друга страна,

сидералният зодиак предлага по-дълбока

връзка с космическите ритми и духовните

измерения, черпейки от вечната мъдрост на

древните цивилизации. Сидералната

астрология осигурява задълбочено разбиране

на трайни теми и кармични влияния, които

оформят индивидуалните и колективни съдби

на човечеството. Докато тропическата система

е ориентирана към природните процеси и

всичко, което се случва на Земята, то

сидералната – към космичните събития и

всичко, което се случва на Небето, и така ясно

се открояват двата противоположни

светогледа на Запада и Изтока, които,

изглежда, са в противоречие, но в

действителност взаимно се допълват помежду

си.

Западният мироглед е ориентиран към

формирането на его-индивидуалността,

докато Изтокът – към разграждането й, и

въпреки че всичко, което се случва на Небето,

рефлектира на Земята (сидерална система), то

и всичко, което се случва на Земята, също

рефлектира на Небето (тропическа система).

Независимо че виждаме обектите отделени

един от друг, всичко е взаимозависимо и

взаимосвързано в една глобална многоизмерна

мрежа на Великия Творец.

За да придобиваме

по-пълна представа за механизмите, по които

функционира Вселената, е необходимо не да

изключваме едното от другото,

виждайки единствено противоречията,

а да търсим пошироката перспектива, където тези

противоречия се разрешават и обединяват. За

да разбираме по-пълно света, то трябва да се

стремим да разбираме първо себе си

и най вече да се научим да имаме доверие

в собственото си вътрешно знание и

ръководство, като използваме външното само

като помощно средство.

Всички древни

астрологични системи, колкото и точно и

прецизно да са били създадени, това се е

случило в миналото и е валидно за него.

Небето, което са виждали над главите си

древните цивилизации, вече не съществува,

защото във Вселената единственият постоянен

закон е този на промяната. И въпреки това

винаги има един обединяващ Небето и Земята

принцип, който, когато бъде уловен, разбулва

тайните на тази толкова сложна, многообразна

и мултиизмерна Вселена.

Хоризонтът,

бележещ границата между Небето и Земята,

съществува единствено по отношение на

наблюдаващия. Сам по себе си хоризонт не

съществува – това е една игра на илюзии, една

имагинерна граница между Небето и Земята в

очите на наблюдателя – този, който създава

тази гранична линия и по този начин задава и

собствените си граници.

Но и наблюдавайки

тази линия в далечината, където Небе и Земя се

срещат и сливат едно в друго и самият той

става част от тях. На Оракула в Делфи, където

се редели опашки от хора, които отивали, за да

им бъде предсказано бъдещето, стоял един

кратък надпис, в който се съдържа цялата

мъдрост, която хората трябва да знаят – и то

само в няколко думи. Той гласял следното:

„Познай Себе си и ще познаеш Вселената и

Боговете“.