В едно писмо от Братята на Розата и Кръста се казва, че съществува една невидима планина в центъра на света, където са скрити всички съкровища на света. Тя е едновременно голяма и малка, твърда и мека, близо и далеч. До нея обаче се стига само когато настъпи най-тъмната и дълга нощ от всички други. Пътят към нея е самотен и никой не може да ни упъти къде точно се намира тя.

Планината е охранявана от кръвожадни животни и затова тя е непристъпна. Но на този, който е тръгнал с искрена молитва към Бога, те не могат да му навредят. Стигне ли той до нея, то тогава яростен ураган помита скалите на парчета и излизат страховити дракони, зловещи птици и яростни лъвове. След това цялата земя се разтърсва от мощно земетресение, в което пропада всичко показало се след урагана.

След него идва и големият огън, който да изгори и пречисти всички несъвършенства, и разкрива съкровището, но то още е невидимо за обикновените сетива. Но и след най-дългата и тъмна нощ на небето изгрява Зорницата и настъпва новият ден. И тогава този, който е вървял безстрашно в тъмнината сред диви зверове, устоявайки на всички стихии, става достоен за алхимичната тинктура, която може да дарява с безсмъртие и знание за всички

неща.