Формулата „разделяй и събирай“,

„разтваряй и коагулирай“ се корени в основите

на алхимичния процес. Преди да коагулира

веществото, първо трябва да бъде напълно

разложено и разтворено. Каквато и да е целта –

дали материално злато, чудодейно лекарство

или връзка с Източника на целия Живот, то

процесът винаги си остава един и същ.

“ Първо събираме заедно, след това разлагаме,

разделяме това, което се е разложило,

пречистваме разделеното и след това го

събираме отново и го фиксираме.“ Чрез

алхимичния опус се извършва conjuctio

oppositorum – събирането на две

противоположни сили, без те да се

неутрализират взаимно.

Алхимиците търсели именно помирението

и обединението на двете антагонистични

сили в Природата, при което се

раждало нещо трето – андрогинния Ребис,

който владеел и двете. Тези две сили

съществуват във всичко в Природата и тяхното

конюкцио дава третия компонент, който

всъщност ги поддържа в единство.

Това е мистерията на Светата Тройца и постигането

на съвършенство в човека. Казва се, че

човешкото същество е двуполово и неговата

душа съдържа както мъжка, така и женска част,

но в света на материята женската част на

мъжката природа и мъжката част на женската

природа остават в латентно състояние.

Митът за Адам и Ева всъщност е една алегория за

пропадането на човечеството в плътните

светове, при което то е загубило връзката със

своя Източник и целостта на душата си.

С прогонването на прародителите ни от Едем то

още от самото ни раждане ние вече сме грешни

по природа. Но тази грешка може да се

поправи чрез изкуплението.

А това изкупление се постига само когато

двете ни разделени половини се съединят отново.

Алхимията цели обединението на двете

противоположни страни на Живота и описва

пътищата им, докато се срещнат в едно цяло.

Мъжкият принцип (Външното Слънце) и

Женският принцип (Вътрешната Луна) са

основните сили, движещи Вселената, и

тяхното единение в нас е известно като

„алхимичната сватба“.

Слънчевият път е познаването на рационалното,

аргументативното и линейното, като

алхимиците, наричали това съзнание Солар и

символично го представяли като Слънцето,

Огънят, Краля и Сярата. Но също така Солар

представя и Отеца, духовната искра или

непроявения свят. Лунният път е интуитивния,

чувствения, задвижван от образи и нелинеен

вътрешен свят – Лунар.

Той е символизиран от Луната, Водата, Кралицата

и Живака. Но също така Лунар е и Светия Дух,

принципът на себерефлексия или проявения свят.

Алхимията е познанието за тайните на

Духа и Материята и тънката граница,

където те се преплитат и взаимодействат.

Въпреки че тя е оперативно изкуство,

в основата си е философска система,

която прилага принципите и законите на

духовния свят в материалния, като тръгва от

най-грубото и първично състояние на

уплътнената и инертна материя, но нейната

посока е към най-възвишените качества и

прояви на Духа, като алхимикът работи и в

трите свята – човешкия, стихийния и

Божествения, извършвайки едни и същи

операции във всеки от тях.

По време на Великото дело се преминава

последователно през четири фази на нигредо – чернота

(меланозис), албедо – белота (левкозик),

цитринитас – пожълтяване (ксантозис) и

рубедо – почервеняване (йозис). Казва се, че

това толкова мистично знание е било спуснато

именно от божествения свят, за да може Адам

да изкупи грехопадението си и пропадането на

човечеството в плътните светове, и то да се

завърне отново в Едем.