В мрачните лаборатории на алхимиците се случвали чудеса. От невзрачни елементи се образували скъпоценни съкровища. Еликсир на безсмъртието, който отварял портите към Вечността, Алкахестът, разтворител на универсалният всички вещества, Палингезисът, който възкресявал растенията от пепелта, Aurum potabile, съвършеното течно злато, което можело да лекува всичко, Spiritus mundi, мистичната субстанция, която имала способността да разтваря златото, Хомункулусът, малкият човек, оживяващ от неживата материя, огнедишащи дракони, загадъчни ръкописи и още куп мистерии обгръщат това тъмно изкуство. Посветени в тайнствата, алхимиците владеели магия, за която се е знаело много малко. По време на Великото дело от мистериозен хаотичен материал, наречен Prima Materia, съдържащ несъвместими противоположности, те създавали перфектна хармония. Целите на посветените в това толкова загадъчно изкуство изглеждали свръхестествени и надхвърлящи природните закони. Множеството алхимични трактати, които звучат твърде нелогично за ума, и алхимичните формули са забулени от пластове алегорични митове и символика, която не може да се интерпретира буквално. В символите адептите скривали свещения смисъл на тайнствата на Природата от непосветените.
Алхимиците били известни с това, че могат да получават злато от оловото, калая, желязото, медта, живака и среброто. Те твърдели, че владеят силата на трансмутацията на елементите и знаят как да подчиняват стихиите на волята си. В алхимичните писания се споменава за съществуването на Единна Първична Материя, от която са произлезли четирите основни елемента и всички неща. Тя е изходното вещество, от което се изграждал и техният Философски камък – Lapis philosophorum. В него се криела магията на превръщането на неблагородните метали в благородни. Техният стремеж бил насочен именно към създаването на този енигматичен камък, който можел да удължава живота и да бъде панацея за всички болести, а от него всеки метал се превръщал в истинско злато. Той се приготвял чрез 14 химични операции, с помощта на които едно несъвършено вещество се преобразувало в лек за минерали, растения и хора. През тях материалът преминавал последователно през процесите на разтваряне, пречистване, изпарение, дестилация, химическо разлагате, изпичане, смесване, пречистване, инхибиране, ферментация, фиксация, мултипликация и проекция. Чрез тези операции те постигали разпадането му до съставните му части и преконфигурирането им по нов и напълно различен начин, преобразувайки го в друг елемент.
Произходът на думата „ал-кхимия“ и значението й идва от тъмния пясък по поречието на Нил. Египет в миналото е наричан „черната империя“, поради което и алхимията често се определя като „тъмна“ в смисъла на черната магия, но тя е „тъмна“, тъй като е в сферата на окултното – онова, което не се вижда с обикновените сетива. В това толкова древно и мистично изкуство истинската цел никога не е била материалното злато, а одухотворяването на материята и достигането до духовното богатство. Всъщност за алхимиците няма нежива материя, защото те виждат Божествения Дух да действа и в най инертното вещество. Златото на алхимиците е преди всичко постигането на божественото съвършенство в човек, което е изначално заложено дълбоко в същността му, чрез ускоряването на процеса, който в природата става много по-бавно. Само след това се разкрива тайната на трансмутацията на физическите метали за създаването на материалното злато. В алхимията се говори още и за три основни субстанции – Сол, Сяра и Живак и още един много тайнствен – Азот. Той отключва мистериите на Творението, осъществява трансмутацията на металите и на него му се подчинява материята. Този таен алхимичен елемент има способността да притегля нещата едно към друго, да ги сгъстява и преобразува. Той се намира като семе в самия алхимик, което трябва да разгърне, като първо извърши операциите в самия себе си. Великото дело винаги започва първо в душата на алхимика, като превърне своята несъвършена същност в духовно злато, за да му бъде поверена такава власт над Природата, Стихиите и Елементите.
